нов младежки кошмар

.

02.04.2014 г.
благоевград
футбол, младежи (19)
българия – македония 1 : 3
приятелска среща

***

след бляскавите изяви на ‘лудогорец’ в лига европа и предизвикания от тях възторг, възвърнатите надежди за успехи и на национално ниво днес бяха не просто попарени, а безмилостно екзекутирани. ако загубата беше от отбори като германия, италия, англия или испания, бихме били склонни великодушно да махнем с ръка и да се примирим с факта, че в обозримото бъдеще победа срещу националните отбори на тези страни категорично се определя като част от най-малко вероятната перспектива.

но да паднеш не от кого да е, а от македания!!! от македония!!! и то у дома!!!

не веднъж в житейския ни път сме били изправени пред трудни ситуации, поставящи на изпитание умението ни да боравим с думите, и не без известно удовлетворение считаме, че почти винаги сме излизали с чест от тях. но това днес!  тази загуба не е просто унизителна, тя е кошмарна!

с чий национален отбор трябва да играят нашите юноши за да победят? с кого? с кого, по дяволите? с отбора на детска градина ‘веселяче’? и с тях най-вероятно ще завършат наравно!

( евентуалните опити за оправдание с отсъствието на 7 титуляри, в случая, е абсолютно несъстоятелно! какви пък чак толкова титуляри има македония до 19 години? какви? четирикраки? осморъки? )

с почти сто процентова увереност можем да кажем, че на този български национален отбор трябва да се забрани да играе международни срещи, преди поне 15 лицензирани треньори да се убедят, че участниците в днешния позор разбират точно какъв вид спорт са избрали за свое житейско поприще, и че са поне отчасти наясно, как евентуално биха могли да избегнат трагедии като днешната! иначе кошмарът няма да свърши скоро!

защо изобщо се забъркваме с неща, в които очевидно няма да имаме никакъв успех? няма ли да е по-добре международните изяви на неподготвените ни състави просто да бъдат отказвани? сега хем берем срама, хем позорим страната, хем смачкваме някакви младежи, които не са много сигурни с какво точно са се захванали и дали точно там им е мястото.

а. асенов