хубаво е в париж. не само заради версай и лувъра. и ‘шанз – елизе’ е хубав. и булевардите им са хубави. и другите улици, дето не са булеварди, и те са хубави.
и стадионите им са хубави. и терените. и футболното им първенство е хубаво. малко е скъпичко, но пък е хубаво!
най-скъпият срещу най-евтиният отбор в първа френска лига. има лека разлика, пролича си. блаженопочившият граф може да е спокоен, неговото предградие носи името му с достойнство. и по всяка вероятност не само с футболно.
ами, нямаме! нямаме играч като матуиди в нашето първенство! е много е скъп този матуиди! но пък какъв гол изпраска само!
и този, задният човек, защитникът – тиаго силва, и него си го бива! и той трясна една хубава глава, та кълбото взе, че се отърколи къде зад гол линията чак!
ма така е, бе! на такова хубаво място, като стадиона на псж, няма начин да не стане хубав мач! просто няма да му отива! а париж е световна столица на модата, и парижани знаят кое с кое си отива, и кое на кое уйдисва. не като по югоизточните санджаци на европата, да се кипрят по работните си места само с бархетни пижами! и от ‘йедини’ и ‘пийени’ също разбират. то, строго погледнато, на терена нямаше много от баш французите, но темата за глобализацията на съвременния футбол вече имахме възможността да я разгледаме, макар и не толкова задълбочено, в по-предишната публикация, а и в други, още по-предишни.
ако някой се е съмнявал в изложените съображения, нека се загледа по-внимателно в играчите, и ако не е далтонист, сам да си направи изводите. веднага ще се убеди с очите си, че решението на част от проблемите с националния отбор на всяка страна, с много малки изключения, е натурализацията. с всички предимства и неудобства, но в случая, с особена сила важи древната римска мъдрост – ‘panta rhei!’, което преведено на нашенски ще рече – ‘всичко тече, всичко се променя!’. франция отдавна не е това, което беше преди 20 години. и даже преди 10. и другите страни, и те не са! и нищо не е, и не може да е същото! а еклесиаст не е прав!
