кой се страхува от европейска украйна

.

когато един, замаскиран под формата на сепаратистко отцепване, междудържавен конфликт се разиграва на една такава огромна територия каквато е украинската, и засяга съдбите на десетки  милиони европейци, без оглед на това, коя точно част на стария континент обитават, един опит за по-обстоен анализ на случващото се не би бил лишен от логика, и дори би следвало да бъде задължително очакван от политически ангажираните граждани на европейския съюз поради принципното изискване на представителната демокрация за активно участие на възможно най-широки слоеве от населението в политическите процеси, протичащи в обществото.

според повечето анализатори, следящи от близо развитието на събитията в донбас, отговорът на  въпроса – ‘кой се страхува от европейска украйна?’ би бил: ‘режимът на путин в москва.’ и това несъмнено е вярно.

има обаче и такива, които, доста преждевременно и открито злонамерено, добавят към русия и други ‘заинтересовани’ в списъка. те твърдят, че не само русия се опитва да предотврати пълноправното членство на украйна в ес. внушението, което тези анализатори се опитват да направят, се заключава основно в идеята за нова тайна световна конспирация. те предлагат на публиката свой собствен прочит на ситуацията, като го представят за интересна алтернативна позиция. за съжаление, тя твърде често среща разбиране ( и дори одобрение ) сред мнозина достатъчно политически грамотни събеседници.

преразказана и доизгладена от гледна точка на общоприетите стандарти за европейско качество на съвременната публицистична практика, в най-обобщен и сбит вид, тя би изглеждала горе-долу по следния начин:

“Има ли някакви сериозни основания, освен Русия, да бъдат търсени и други евентуално засегнати страни в украинския конфликт, и дали руските управляващи в момента са единствените притеснени от едно бъдещо пълноправно членство на Украйна в ЕС във вида й от преди началото на конфликта?

Украйна с Крим и Донбас пълноправен член на ЕС?

Как би изглеждала политическата, и още по-важно икономическата ситуация в Европа и в света, ако горното твърдение някога се окаже факт? 

Едва ли ще се намери сериозен икономически анализатор, който да не се съгласи с елементарната прогноза, че Украйна с Крим и Донбас в състава си, като пълноправен член на ЕС, най-малкото би променила съществено ситуацията на континента, даже и в сегашното си плачевно икономическо състояние. Дори сама по себе си, тази огромна територия, само с асоциирането си в ЕС би довела до съществени размествания на пластовете в икономиките на много страни. Като същевременно е изключително трудно да се предвидят какви точно биха могли да бъдат последиците за всички. 

Несъмнено, за определени фирми-износителки големият украински пазар би бил прекрасна алтернатива за развитие. Проблемът обаче е в това, че дори за ЕС Украйна с Крим и Донбас е наистина голяма хапка, и като всяка голяма хапка тя създава опасност при нейното, образно казано “преглъщане”. Да, за ЕС това “преглъщане” би се трансформирало в поетапно интегриране на страната в европейските структури чрез, например, така добре познатото ни сътрудничество по предприсъединителните програми, а след това и от спасителните кохезионни европейски фондове. Но как биха изглеждали те? Как би изглеждала програмата “ФАР”, например, ако тя трябва да се приложи към Украйна?

Несъмнено, в началото това би дало тласък за развитие на някои отрасли не само в самата Украйна, но и в някои от по-старите страни членки. Те ще имат безспорна изгода от това развитие до момента, в който Украйна не се превърне в конкурентна икономика. А както знаем, Украйна не е нито Унгария, нито Чехия, нито Словения или България. Нейното 40 милионно население би имало огромен икономически потенциал при едно благоприятно развитие на индустрията и промишлеността. Дали такъв огромен нов конкурент на европейския и на световния пазар би бил радостно посрещнат с усмивки и отворени обятия от всички? При това нека не забравяме, че Украйна и Полша имат традиционна склонност да си сътрудничат не по-слабо отколкото Германия и Франция.

Ако полско-украинският европейски регион, с неговото повече от 80 милионно население, получи реална възможност за свободно развитие, не е ли възможно, в един бъдещ момент центърът на икономическо, а от там и на политическо, влияние в Европа да се измести значително на изток? И ако това наистина се случи, как ще погледнат на такова изместване “старите двигатели” на Европа?

( Разбира се, съмненията за някаква задкулисна игра между великите сили – Русия, Западна Европа и САЩ, чиято по-далечна стратегическа цел, в крайна сметка, би била Източна Европа завинаги да остане бедна, слаба и недоразвита, и никога да не играе някаква по-значителна роля на световната сцена, все още не са намерили достатъчно реални основания, но един принципен анализ не би трябвало да пропусне и тази опция като възможен мотив за провеждане на определени политики. Колко ли щастливи биха били някои производители, ако за момент си представим, че след време в медиите започнем да срещаме новини от вида на тези, които ни информират, как наскоро проходилата украинска автомобилна индустрия, например, печели нови пазарни дялове? )  

А как ще погледнат на това някои хора ‘зад океана’? Дали ще бъдат наистина доволни от новия проспериращ европейски североизток?’

дано тези мрачни картини за поредния таен световен заговор се окажат абсолютно безпочвени и напразни. но ако в донбас случаят ‘дебалцево’ намери своето продължение под формата на нови украински градове анексирани от сепаратистите, в отговор, запада би трябвало да заеме една далеч по-категорична позиция и най-накрая да предприеме някакви видимо и значително по-решителни действия. в противен случай, оставайки само на ниво декларации за категорично осъждане на нови военни офанзиви и разширяване на конфликта, аргументите в полза на твърдението, че съдбата на 40 милиона украинци, всъщност му е дълбоко безразлична, ще намерят нови, доста солидни доказателства.

а. асенов