и като заприиждаха инвеститори, та цели 25 години …

.

една изключително неприятна история, точно в навечерието на най-светлия български празник 24-ти май, разбуни духовете в родното медийно пространство и за пореден път доказа колко незряло все още, в някои отношения, е нашето, тепърва развиващо се по трънливия път на демокрацията, гражданско общество.

става въпрос за небезизвестния вече град хасково и хапсолютно необоснованите твърдения на някои медии, че градът бил превърнат във феодално владение от кмета и някои негови приближени.

това абсолютно смехотворно, и с нищо необосновано твърдение, за огромно съжаление на всички здравомислещи хора, обаче, започва упорито да бъде повтаряно от някои изпаднали в заблуждение коментатори и анализатори, които, очевидно, нямат никаква реална представа за действителното положение на нещата в българската провинция, и като че ли до известна степен са изгубили съществена част от обективния си поглед върху съвременната българска действителност.

ако те си бяха направили труда да отидат на място и да разберат, ‘от първа ръка’, каква е ситуацията в общината и дали обвиненията срещу кмета отговарят на истината, щяха много бързо да осъзнаят грешката си и нямаше да изпаднат в това конфузно положение, в което сега сами се поставиха! но както са казали някои мъдри хора: ‘човек се учи докато е жив!’

а каква всъщност е истината? тя е прекрасно известна на мнозинството от българските граждани, които през последните 70 години имат щастието и привилегията да обитават онова райско кътче от планетарния ни дом, наречено ‘българска провинция’.

и на малките деца е съвършено ясно, че една от най-характерните особености на българската провинция е изключително гъстата й населеност със западни инвеститори. положението със западните инвеститори и техния, подобен на пълноводна река, нескончаем приток, през последните 5 – 6 години, започва да се превръща в сериозен проблем за цялата страна. нито има вече свободни жилища за отдаване под наем, нито свободни стаи по хотелите. чуждестранните инвеститори из българската провинция са толкова много, и толкова активни и неудържими в порива си да откриват нови работни места, че общественият живот заплашва да премине изцяло в техни ръце!

то не бяха, американци, канадци, австралийци, новозеландци, ирландци, шотландци, уелсци, англичани, исландци, норвежци, датчани, шведи, финландци, германци, холандци, белгийци, австрийци, швейцарци, люксембургци, лихтенщайнци, италианци, французи, испанци, португалци, японци, южнокорейци и какви ли още не! на талази, на талази! по тротоарите не остана място да се разминат двама души като хората! ни българин можеш да видиш, ни българска реч да чуеш! голям наплив, голямо чудо!

разбира се, всичко това е лесно обяснимо като се има предвид благородния нрав и алтруистичната природа на чуждестранните инвеститори по принцип. защото както добре е известно чуждестранният инвеститор ай тъй на, както си седи у кабинета на табуретката и току по някое време едни мисли вземат, че почват да му се въртят из главата:

‘ей, я давайти да утивъми у аскуу, – казва си наум чуждестранният инвеститор – чи ку ни венстирами там, аскуулии ко ша праят, а? ша има да бачкат за желти стутинки, и кат пуработят тъй 10 – 15 годин и кат видат, чи ни идвами да им дадем доудуносна рабута те ша са разочароват ут пазарната кономика! а – ха! и кат са разочароват ша са върнат към кумунизъма и пак мой да са убърнат срещу назе! а – а! за туй, давайти да върим и да ги молим да почнат рабута при нас, у наще фирми, дет ша ги уткрийм, за по ени нищо и никакви 700 – 800 евро, а чи и те да са дуволни, и ний да сми спукойни! а, ай тъй, на е! тъй ша напрайм! а – а!’

ето това са си мислили по цял ден западните инвеститори където седнат, където станат и като са хукнали през глава да инвестират в хасково – инвестиции, инвестиции! дай, дай, дай – няма спиране! 25 години вече! то не бяха инвестиции, то не беше чудо! заляха ни! удавиха ни! и от хасково чааак до алфатар стигнали, че и оттатък минали! а – ха! ми то хората не знаят вече как да ги харчат тес пари! одат пу улиците като изоглавени, чудат са како да праят и каква да я зафащат! то гулеми заплати, гулямо чудо! то за туй вечи са чува, чи некои искали да работят без пари, ай тъй на, колкуту да са намират на работа! да ней бес ич! а – а! ам чи стига, де! спрети са най-посли! дръжти са кат възпитани хора! ни ви утива нит на гудин’ти, нит на убръзуван’ту!

е го на и наш григор! еднъжка, при едно от поредните си завръщания в хасково, когато за пореден път вместо да си похапва пресни трюфели с коктейлче в някоя от задимените кръчми на монако или да кара ски във вадуц, като всеки обикновен тенисист в първата стотица на световната ранглиста, както си вървял по тротоара, с големия багаж в сака на гърба, към къщи, насреща му се задала една хасковска стрина, познала го, свило й се сърцето като видяла че пак е прелетял от другия край на света, само и само да направи поредната инвестиция в родното място, спряла го и му рекла: ‘абе, грише, абе чадо! стига са мъчи с тия пусти презокеански полети за една нищо и никаква инвестиция от няколко стотин хиляди долара! не ги ли виждаш колко много са нароиха виститурити у хасково вече? ми помисли малко и за другите хора по света! инвестирай тамка! оти само ний да земаме таквизи големи заплати? че и цяла тумба приятели инвеститори с тебе си довел! трябва и другите хора по света да имат хубав живот, не само ний в хасково!’

а он се усмихнал широко и рекъл: ‘ааа, не стрино, не! за другите има кой да мисли! за мен родното хасково е едно, и няма по-важно място от него!’ и така, не след дълго световните медии информираха света, че в новата мека на инвеститорите – хасково се е появила поредната фирма търсеща персонал със стартово възнаграждение от 10 000 евро.

пък ‘виститурити’ в хасково продължаваха и продължаваха да прииждат, и краят му не се виждаше …

а. асенов