има ли надежда?

.
– увеличиха пенсиите, братчед!
– аха, и детските надбавки и тях увеличиха!
– ц, ц, … ти да видиш!
– ти ку знайш ощи колко могат да ги увеличат …
– а, могат!? е, колко още?
– ми, кат спрат излишните разходи от републиканския бюджет ‘наш колко пари ше останат?
– колко?
– милиарди, колко!
– ти пък от де знаш!?
– от де знам, знам …
– дан си виждал републиканския бюджет?
– м, виждал съм го, що да ни съм го виждал!
– а чи къде, ва? къде го виде?
– къде, къде? у интернет – къде!
– бреее, чи той там ли, ва?
– там, я! ти къде мислиш чи е?
– а, ут де да знам аз … интернети-минтернети ич ни му разбирам.
– кат ни му разбираш няма да го видиш републиканския бюджет.
– уф, то пък кат го вида … много ше разбера нещо … ти как разбра, чи имало много излишни разходи в бюджета?
– м как. то и аз кат го гледам нищо не мога да разбера за какво точно колко пари са дават, ама едни хора казват, че имало много излишни разходи за глупости и ненужни харчове пък за пътища, водопроводи и пречествателни станции и такъви пари нямало.
– хъ, виж сиа … то за някои може и да са излишни харчове, ама за други не са.
– е, тъй е! някои хора доста намазаха. бая парици зеха от бюджета.
– ти кът ни можа да са уредиш, за туй ли дигаш пара сига, хи – хи?
– а, дигам! ко да дигам! и да дигам, и да ни дигам, се тая – управия няма!
– е, тъй-тъй … и аз туй викам – няма управия!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *