има ли надежда?

.

– увеличиха пенсиите, братчед!

– аха, и детските надбавки и тях увеличиха!

– ц, ц, … ти да видиш!

– ти ку знайш ощи колко могат да ги увеличат …

– а, могат!? е, колко още?

– ми, кат спрат излишните разходи от републиканския бюджет ‘наш колко пари ше останат?

– колко?

– милиарди, колко!

– ти пък от де знаш!?

– от де знам, знам …

– дан си виждал републиканския бюджет?

– м, виждал съм го, що да ни съм го виждал!

– а чи къде, ва? къде го виде?

– къде, къде? у интернет – къде!

– бреее, чи той там ли, ва?

– там, я! ти къде мислиш чи е?

– а, ут де да знам аз … интернети-минтернети ич ни му разбирам.

– кат ни му разбираш няма да го видиш републиканския бюджет.

– уф, то пък кат го вида … много ше разбера нещо … ти как разбра, чи имало много излишни разходи в бюджета?

– м как. то и аз кат го гледам нищо не мога да разбера за какво точно колко пари са дават, ама едни хора казват, че имало много излишни разходи за глупости и ненужни харчове пък за пътища, водопроводи и пречествателни станции и такъви пари нямало.

– хъ, виж сиа … то за някои може и да са излишни харчове, ама за други не са.

– е, тъй е! някои хора доста намазаха. бая парици зеха от бюджета.

– ти кът ни можа да са уредиш, за туй ли дигаш пара сига, хи – хи?

– а, дигам! ко да дигам! и да дигам и да ни дигам се тая – управия няма!

– е, тъй-тъй … и аз туй викам – няма управия.