играйте спокойно, деца!

.

безкрайни. безкрайни са милостта и грижата на любимото ни мон към младите и учащите.

точно една такава дълбока загриженост се чете в особените методи, от които се ползват образователните администратори чрез утвърдилата се във времето практика от завършилите даден клас ученици да се изисква, съвсем прилежно и както му отива, да си върнат учебниците, великодушно отпуснати им от държавата, и … да не получат новите.

правилно и напълно здравословно решение! само като си представим какво би могло да се случи, ако в някой от центровете за разпространение на знания и мъдрост сред младежта, след края на учебната година, възпитаниците му получат учебниците за предстоящата! представяте ли си!? ужасно, нали!? тича и гони топката из улиците и позадръстените паркоместа нашето бъдеще и … през ден – два току прелиства новото учебно съдържание, дето ще му се стовари на главата като цял самосвал тухли-единички от средата на септември.

ами ако някое по-заблудено девойче или хлапак се позачетат!? ами ако, още по-лошо, някое пък, не дай боже, си рече: ‘абе, я да вида аз какво ма чака в n-ти клас, ай тъй на – за секи случай, чи дан’ стани кат миналата година!’ докато се усети, току-виж нагазило в тъмните бездни на безпощадната тригонометрия, която, само това и чака за да завърти невинните глави на младите в ‘мамещия безкрай’ на единичната окръжност.

както е добре известно на поколения препатили прогимназиалисти, ако към такъви опасни за здравето материи като учебното съдържание се подхожда невнимателно или небрежно, последствията за всеки могат да бъдат изключително нежелателни. то и затова не рядко ся случава у некои особено загрижени школа учебниците да се раздадат къде чак след 17 – 18 септември, че и след 20-ти!

не един и двама са онези, които са изпитали лично на гърба си неудобствата на преждевременния сблъсък с науката и образованието. много често човек го заболява главата от четене и повече не посяга към изписана хартия. или пък му стане лошо от гледката на квадратните уравнение, коварно чакащи в засада сред съвсем невинните, на пръв поглед, страници и думата ‘уравнение’ завинаги минава в графата ‘извинявай, че те срещнах!’.

опасностите около образователния процес не са една и две и министерството правилно е взело решение да не затормозява излишно живота на децата и юношите. нека да си мине и замине лятото, пък на есен … отпочинали, бодри и на спокойствие вече ще са насладят на радостта от усвояването на новите знания. и като завалят едни много добри и отлични оценки ще стане още по-хубаво.

и без това, туй дето го пише в учебниците, от година на година става все по-малко по обем и все по-лесно, тъй че няма от какво толкова да се притесняват. време – бол! колко му е на един 12-13 годишен тинейджър да ги изучи и математиката, и историята, и биологията, и химията, и физиката, и един ‘word’ и някакъв от елементарен по-елементарен ‘excel’ с неговите още по-елементарни функции – нищо работа!

пък и то, туй дет’ българските ученици по принцип научават нещата ай тъй на – ощи дукат спат, по време на сън, е обстоятелство, достатъчно само по себе си да осигури безпроблемното усвояване на каквито и да било нови знания и компетентности. така че през летните месеци нема никаква нужда да се натоварват излишно с допълнителна информация. да, наистина, съвсем правилно учебници за новата, предстояща учебна година не се раздават предварително! не на последно място защото се разваля и удоволствието от изненадата при получаването им накуп – ‘ … малиии, ма сичкото туй ли ше го учим!?’ да мили деца, ‘сичкото туй’! но за вас едва ли ще е някакъв проблем, нал’ тъй?

тъй йе то, специалистите сичко знаат и за сичко са помислиле йощи ут рано и тъй са я усовершенствувале образователната ни ситема, че да се не получат некъде пропуски или некакви неясноти.

а като им ги тръснат около 15-то число една купчина учебни помагала, на сички ше им се изясни за какво иде реч.

а. асенов