02.08.2016 г.
белград, сърбия
футбол, мъже
цървена звезда – лудогорец 2 : 4 (4 : 6)
3-ти квалификационен кръг за групите на шл (реванш)
***
да, от около пет години насам, на територията на област разград, а и в други части на европейския континент, често-често, избухва с необичайно величави протоберанси един истински футболен вулкан. без да се съобразява с клишета, предразсъдъци и стереотипи, той щедро изсипва върху главите на феновете от цяла североизточна българия филигранно избродирани българо-бразилски голове, инфарктни обрати, драматични мачове, неподправено екстремни и позитивни емоции и коя от коя по-исторически победи.
като тази, най-прясната, от снощи, не някъде другаде, а именно на ‘мала маракана’, насред белград с неговите неподражаемо надъхани навиячи. особената сладост на успеха идва именно от факта, че се случва точно на този стадион, в точно този град и в тази страна, която освен всичко друго, е и настоящият световен шампион по футбол при 20 годишните от 2014-та!
(нашите любезни западни съседи, впрочем, които преди около месец изиграха 6-тия си финал в световната лига по волейбол, и го спечелиха! при това срещу бразилия, и то с 3 : 0 гейма!)
излишно е да припомняме колко пъти супер яките сръбски спортни феномени са били обект на неприкрито възхищение от страна на спортната ни редакция и са я поставяли в донякъде неловката ситуация да разказват за съседските сензации на фона на българския флаг, без да могат да изтъкнат някакъв достатъчно аналогичен факт.
(тук сякаш е най-подходящото място да отворим една скоба и да отбележим един ‘дребен’ детайл. без да изпадаме в излишна еуфория или в примитивна патриотарщина, бихме могли да твърдим, че не е съвсем изключено една, макар и малка част от сръбските спортни успехи, да се дължат и на нас, българите, доколкото в някои от източните части на нашите любезни съседи, до не толкова отдавна, преобладаващото население беше така или иначе българско. но това, все пак, само в скоби. нали уж ще си обединяваме първенствата … )
днес, в негласната надпревара за постижения, между българия и сърбия, прибавяме един огромен и безценен актив към българската сметка от златната кокошка на нашия футбол, избавителят от тъмнината на медийната забрава на цялата българска провинция – ‘лудогорец’ разград!
честито на всички и за много мачове в европейските турнири!
към днешна дата, обстоятелствата около родния клубен футбол не са претърпели някаква значима положително промяна и заявената ни позиция остава в сила. нещо повече – поредната, не много ясно мотивираната метаморфоза на ‘а група’ в ‘първа професионална лига’, само показва една твърде спорна устойчивост във фундамента на първенството и дори в известна степен поставя под въпрос неговата легитимност.
незаличимо е тягосното усещането, че след удивително гладкото изчезване на ‘а група’ някаква част от българия също изчезна. нещо, което вече няма да се върне. никога. и българия сякаш вече не е същата. не и след онзи фатален мач и гнусното равенство от миналата година ‘лудогорец – славия’.
***
(тогава, сякаш в една последна за футболния ни шампионат минута, от един кирлив фал и с една кирлива греда беше зачеркнато всичко постигнато от лудогорец в евро-турнирите. нали за това я строиха тази прословута трибуна в разград. да идва публика от цялата страна, защо не и от румъния, и да се създаде съответната атмосфера. като за гранд! гранд извън софия.
‘ … гранд извън софия!? моля!? ко речи!? … ава, ей момченце, ний за кво ги фърляме теа милиарди за метро и зали в софия, а!? да отидем през уикенда в разград и да ни отвее ‘лудогорец’!? дръж са малко, ве ей! … ‘
… и тази необяснима, животинска настървеност у карачанаков. особено у него. точно тогава. през целия мач, и особено в края. такова натягане е рядкост за футболното ни първенство. след това изпълнение, май го взеха в националния!? да, той игра срещу хърватия. май. или пък беше резерва!? не, не можа да им вкара на хърватите, май. нито от фал, нито от игра. и на азерите не можа. да, не можа, защото и в двата мача беше резерва, а не влезе в игра. ако беше влязъл … да не би пък, да е имал уговорка с петев, че ако вкара на неговите хора, ще го вземе в националния!? … )
***
и в продължение на основната тема за очакваното светло бъдеще пред българския футбол, след лекото лирично отклонение, позволяваме си да припомним на всички заинтересовани, едно друго наше становище по този въпрос. то развива тезата, че сериозен тласък за развитие българският клубен футбол (а от там и националният ни отбор) може да получи само ако се обедини с първенството на сърбия. или поне македония. разбира се, по възможност, без да се стига до избухването на нова балканска война, че току-виж изгорел и свето!
