след изиграните мачове от последните два кръга в а група, с дълбоко прискърбие и горчивина, сме принудени да направим една изключително неприятна констатация, за която тайно се надявахме, че няма да ни се наложи да споделим. тези от нашите читатели, които следят отблизо българския футболен шампионат, без съмнение са забелязали, че след обнадеждаващото начало на сезона откъм качество на футбола, напоследък то съвсем залиня и избледня.
темпото на игра отново достигна нива, които в никакъв случай не биха могли да подскажат, че на терена играят професионалисти, и за някакви тактически постановки и решения, или майсторски изпълнения, и дума не може да става, предвид на показаното от повечето отбори.
с неудовлетворение и крайна неохота сме принудени да информираме читателите ни, че в бъдеще, в категорията ‘а група’, ще намират място публикации, направени само по повод на двубои, които поне отчасти се доближават до представите на средностатистическия фен за онова, което той разбира под словосъчетанието ‘средноевропейско футболно ниво’.
възползваме се от случая отново да припомним идеята за обединение на футболните първенства на българия и сърбия, или ако по политически и исторически причини то се окаже невъзможно – на българия и румъния. опасенията, които вече изказахме за поединичното потъване на футбола на двете малки балкански държави, се реализират със зловеща неизменност и необратимост. ако бъдем чути и се направят първите, макар и малки крачки към обединението, нерадостното състояние на българския клубен футбол може би ще бъде променено. в противем случай неизбежно ще станем свидетели на това, как родния футбол се превръща в балкански аналог на санмаринския, андорския и лихтенщайнския, а успехите на ‘лудогорец’ няма да могат да се обяснят дори с намесата на извънземен разум.
