колкото повече злочести имигранти продължават безпрепятствено да нахлуват в германия, толкова повече се изостря вътрешнополитическата ситуация в локомотива на ес.
началото на поредната моментна снимка на емоционалната атмосфера в редиците на съуправляващата социалдемократическа партия spd е знаково за не съвсем здравословният й характер и за щастие има малко допирни точки с тази, която стои в ляво от настоящите редове. то гласи буквално следното: ‘цари смут.’ с оглед на предстоящите през март местни избори в някои германски провинции, членовете и ръководството на партията (spd) са изправени пред тежката задача да се борят с все по-нарастващото влияние на обявената за националистическа, и следователно крайно нежелана за партньор, ‘алтернатива за германия’ (afd).
особено тежко било положението в източните провинции, където алтернативните не били далеч от двуцифрено изражение на изборния си резултат, а това трябвало да буди в обществото силна тревога и загриженост. авторът на материала, флориан гатман, отива още по-далеч в квалификациите си, наричайки spd паник-партия.
въпреки че от същия проблем били засегнати и останалите водещи партии и коалиции без изключение, (дори и сред левите и зелените вече се забелязвало известно разцепление по въпроса с бежанците) никоя друга не действала толкова хаотично и непоследователно колкото spd, и то воглаве лично с председателя з. габриел, който също все по-често поглеждал на дясно, страхувайки се партията му да не загуби прекалено много избиратели. те, по някакви причини, можело да обърнат поглед към набиращата скорост afd, а това било опасно, както става ясно пък от една друга статия, отново в шпигел от анет майриц, озаглавена: ‘немските партии и десните популисти – с обща вина за възхода на afd’
задълбочавайки се в проблемите на spd гатман развива тезата за три основни причини, довели го до определението на социалдемократите като паник-партия:
1. проблемът с доверието
като цяло, както показвало и последното социологическо проучване, spd губела доверието на избирателите заради противоречивия характер на изказванията и позициите, заемани от членовете на ръководството й.
2. проблемът с цензурата (известен още като проблемът с политкоректното говорене)
показателен бил случаят с редови членове на социалдемократите от северната част на провинция eсен. при една от срещите с партийното ръководство, те повдигнали (може би не съвсем политкоректно) въпроса, защо за бежанците щели да се строят безплатни жилища, а за родените в германия май – не. на което, (поне доколкото достигат познанията по немски на гл. редактор б. а.) многоуважаемият габриел отвърнал нещо в смисъл … ‘да си затварят устата!?’. резултатът – предвидената демонстрация срещу понататъшния прием на бежанци от есенската-spd била леко … отменена.
3. проблемът с популистите
какво трябвало да бъде отношението на spd към десните популисти като afd, pegida и др. председателят габриел, а и доста други водещи функционери, имали твърде непостоянна и променлива позиция спрямо тях. веднъж отричали възможността за какъвто и да е диалог с тях, след това предлагали, все пак, някакъв вид дискусия.
***
редакцията на saznc.com, обаче, която по аналитичните си ресурси не отстъпва по нищо на немските си колеги, е склонна да дефинира и още един, не по-малко сериозен проблем, очертаващ се все по-ярко на западния обществен хоризонт.
ангела меркел, урсула фон дер лайен, андреа налес, мануела швезих, барбара хендрикс, йохана ванка плюс … председателят … пардон, председателката на изключително опасната за ислямския, и всякакъв друг вид фундаментализъм, afd – фрауке петри, както и с ексклузивната подкрепа на франческа могерини и други изявени политички, в лицето на кметици, национални и евро-депутатки и министърки
