в последните няколко дни, по повод на неясната ситуация около състоянието на ‘ктб’ в общественото пространство все по-упорито се дочуват гласове за държавно подпомагане на въпросната банка с милиарди левове от фискалния резерв.
това е една много опасна стъпка, която може сериозно да разклати устоите на държавата и да ни върне там, където бяхме през 1997 г.
абсолютно неуместно и неоправдано е в една пазарна икономика държавата да спасява ‘закъсали’ банки. в една истинска пазарна икономика, фалитите са неотменна част от икономическия живот. няма никаква логика държавният бюджет да се натоварва излишно с нови огромни разходи, които могат да бъдат спестени.
освен това наливането на огромни бюджетни средства в частна фирма може да доведе до дебалансирането на бюджета, което от своя страна да заплаши валутния борд – респ. финансовата стабилност на страната. следващата стъпка в този зловещ сценарий със сигурност ще бъде хиперинфлация, подобна на тази от кошмарната 1997 г.
това не бива да се случва в никакъв случай, защото така с един замах ще бъде зачеркнато всичко, което беше постигнато от българите през тези тежки години с много лишения и трудности!
впрочем, колкото повече държавни предприятия и институции съществуват, толкова повече се увеличава риска те да бъдат ‘източвани’. по този начин, опитвайки се да бъде все ‘по-социална’, държавата бива обречена на вечно източване и вечна бедност. икономическата практика не веднъж е доказвала тази аксиома. типичен пример в това отношение са държавните железници и нзок. без създаването на истински отворен, либерален пазар във всички обществени сфери, монополите винаги ще обричат на недоимък по-голямата част от обществото.
освен това, ако държавата финансира губещи компании това ще създаде опасен прецедент, след който всяка частна фирма ще иска да получава държавна помощ. в края на краищата това ще доведе до фалит на самата държава. впрочем, точно това е и целта на някои хора. нашата задача е пък да не допуснем това да се случи. иначе сами ще сме си виновни.
по логичният изход от ситуацията е засегнатите лица и фирми да потърсят някакъв начин за компенсиране на нанесените им щети не от държавата, а от този, който им е причинил щетите.
