в крайна сметка запенените от денонощен twerking задници на седемнайсет годишните невинни деца, представителна физиологична извадка от доминиращото множество на слабия пол, трябва да признаят, че някои поодъртели древни мъдрости наистина са ‘издържали тежката проверка на времето’ и не случайно облагородяват с присъствието си страниците на цяла плеяда учебни помагала. ‘всичко тече, всичко се променя’ е като че ли най-актуалната след наистина черния петък, 13.11.2015 г.
през почти трите изминали месеца, по трагичния повод бяха направени множество анализи, коментари и заключения. едно от верните наблюдения е, че първите резултати от все по-задълбочаващата се масова олигофренизация вече започват ясно да се очертават пред погледа и на не до там вдълбочено ангажираните със социална тематика, граждани, съзнателно или не, изповядващи подчертано индивидуалистични схващания относно ролята си на световната сцена.
заблъскат ли бомбите, думите притихват, но не можем да не отбележим, с известна надежда, реанимирането на първите по-трезви гласове, възкръсващи от състоянието на ценностна кома, в което беше изпаднала огромната част от масите, благодарение на щедро финансираните супер, мега, екстра, уникално, свръх рейтинтови реалити формати, реално забиващи публиката в бездъните глъбини на дълбоководното плиткоумие.
в тас тижалейшая сытуацья, куги инътъ пулвинъ ут чилячествоту йе на кулине пред, наистина породисти (но ментално и интелектуално посредствени) гъзовъртачке, а другата реже глави за ‘такъви раути’, дори и за не особено взискателните наблюдатели на обществените процеси става ясно, че едни твърде обширни слоеве са стигнали почти плътно до ръбовете на двата противоположни края на политическия спектър – либерализма и консерватизма.
двата фундаментални подхода, прилагани при изграждането на всяка политическа система, за съжаление, както се оказва, също не са ги скръстили, нито пък стоят на едно място, а успешно реализират някои от крайните си постулати от чисто теоретични постановки в съвсем действителни лица и събития.
за сужаление на хипнотизираната от поредния шедьовър на гъзовъртаческото изкуство публика, неприятните последици, от тези две, доведени до крайност схващания, приемат (след 13.11.2015 г.) твърде нездравословните за обществения климат форми на съвсем реални бойни патрони и съвсем реално свистящи осколки. къде от самоделни взривни устройства, къде от заводски.
тези така подло затъмняващи основни обществени фигури (като мазис, черната патка и др. подобни) осколки, обаче, чувствително променят и водещите теми в медиите. е, не чак дотам, че от праймтайма, поне на българските, да паднат риалитата тип ‘завладяващ разказ за загорялата манджа на снахата’, но за щастие вероятността известна част от редовните читатели на информационна агенция ‘селска визитарка’ (иа ‘селска визитарка’) да научат за съществуването и на други достойни за обсъждане явления през последните месеци чувствително нарастна.
ако се опитаме да обобщим подчертано многоаспектния характер на политическата ситуация на континента в по-широки културологични рамки, към настоящия исторически момент, формулата на най-фундменталният геополитически сблъсък изглежда по следния начин – ‘радикален либерализъм’ vs. ‘радикален ислямизъм’. кери брадшоу срещу шериата. без компромиси, без нюанси.
очевидна хипертрофия – задължителни квоти за жени във всички обществени сфери, без значение дали дадена кандидатка е подходяща за определена позиция или не. приемаме, че по дефиниция всички жени са тачър, кюри, ковалевская, санд или пейн-гапошкин. приемаме ли? може би – да. до онзи прекрасен момент, когато уинтър и кери братшоу не станат 9-тата и 10-тата ханъми в харема на багдади.
тогава, какво? обратно към чиниите в кухнята? няма ли да е по-добре, просто да си спомним за нормалността и умереността. някъде там – между ‘vogue’ и корана? може би не мултикултурализмът е провален, както прокламира преди пет години г-жа меркел, а протестантската и онази част от източна, т. нар. православна, европа със застрашително намаляващо население.
да, германия има нужда от нови, свежи попълнения човешки ресурс точно защото под натиска на нови, мощно спонсорирани медийни послания, не просто под формата на модни или медийни, а на културологични ‘икони’ и ‘феномени’, протестантският модел на просперитет и благосъстояние започна да скърца с все по-пронизителни алиенационни шумове и звукове.
в този смисъл, германската канцлерка е напълно права импортирайки си като противовес на неудържимо и самоубийствено вихрещият се радикален либерализъм няколко милионен, надяваме се, здравословен консерватизъм. защото (каква изненада!) – основните теми в ‘обезкосмополитън’ не са точно ‘как да бъдем по-добри майки’ или ‘как да изберем по-добро бъдеще за децата си’!
ако кметовете на париж и моленбек бяха бивши военни, например генерали като вашингтон, или поне дегол, щеше ли на екстремистите да им е толкова лесно да си разиграват коня? и може би нямаше да е вярно, че в някои квартали, в големите градове на франция и белгия, полицията избягвала да се мярка понеже … била нежелана!?
но такива като вашингтон и дегол не се намират лесно. лесно се намират паталогични психопати-касапи, на които след това, по някаква необяснимо мазохистична логика, биват издигани паметници от благодарните наследници на изкланите от тях, а скромните им индивидуалности биват почитани като божества от широките простонародни маси. (‘широките простонародни маси’ по иво беров – б. а.)
което, като по алгоритъм на отдавна доказана теорема, ни препраща към един леко странен феномен – с напредването и развитието на технологиите и комуникациите почти половината от човечеството съвсем съзнателно и преднамерено се връща към средновековни теории и практики. почти по същия начин, по който в неукротимия си порив за съвършенство човешкият дух понякога по детински прибързва и съвсем забравя за неприятните типове, завещани на света още от прадедите на човекоядците в полинезия.
те (отново каква изненада) не са нито особено стресирани, нито депресирани от новите условия на все по-технологичната околна среда, нито пък се чувстват застрашени от изчезване. напротив, съвсем безпроблемно си джиткат по улиците, продължавайки да ‘радват’ и ‘очароват’ ‘милионите си почитатели’ по целия свят с ‘великолепните’ си изяви.
***
07.01.2016 г.
главният редактор на saznc.com винаги се е отличавал с учудващата си прозорливост и мощни като сървърна архитектура анализаторски способности, но в конкретния случай успехът е едновременно глобален, феноменален и фундаментален!
буквално преди 2 (два) дни, малко по-горе в настоящата публикация беше представена нуждата от внасянето на известна доза ‘здравословен консерватизъм’ в съвременните западни общества, и ето че вчера от най-високо място – кметството на германския град кьолн, лично в лицето на самата кметица, г-жа рекер, беше лансирана идеята за създаване и обнародване на някакъв вид ‘етичен кодекс за поведението на младите момичета и жени на публични и обществени места’.
вярно, че поводът е, меко казано, доста неприятен, (от постепенно подреждащите се парчета от пъзела наречен ‘мултикултурна веселба за подобаващо посрещане на новата година пред площада на великата кьолнска катедрала’, става ясно, че по време на спонтанния event са били обрани и сексуално дискриминирани около 120 германски гражданки, от лица от мъжки пол със северноафрикански произход) но както е казал мъдрият български народ: ‘трай, баби, за хубост!’ нормалността и умереността трудно удържат страстите на горещите южни сърца.
ако излезем от полето на шеговития тон, обаче, направо е задължително да се отбележи с каква невероятна скорост и бързина се развиват обществените процеси в германия, и в европа като цяло! въпреки това, редакторският колектив на saznc.com държи да увери своите читатели, че полага, и в бъдеще ще продължи да полага, всички необходими усилия за да ги ориентира в тази усложнена геополитическа ситуация!
***
09.01.2016 г.
the feuerwerks of change
фойерверките на промяната
‘незабравимият купон’, който бежанци и имигранти спонтанно си спретнаха на 31.12.2015 г., наречен ‘мултикултурна веселба за подобаващо посрещане на новата година пред площада на великата кьолнска катедрала с весели задявки към нежно управляващия запада пол’, започва да се превръща в истинско политическо свлачище за висши администратори и, може би, преломен момент в отношението на обществеността към тях.
първата реална жертва вече е факт. началникът на полицията в кьолн ще бъде отправен в заслужена почивка. очаква се, като следващи невинни жертви на културологичния сблъсък, да бъдат дадени захарните илюзиите на радикалните либерали и откъснатите от реалността агресивни феминистки.
канцлерката меркел демонстрира категорична решимост да не се поддаде на конюнктурно благоприятните настроения към бежанците и показа, че ще бъде безкомпромисна към нарушителите на реда, независимо от техния етнически произход и религиозна принадлежност, отчасти пренебрегвайки призива на кьолнската кметица рекер, германските гражданки от германски произход да избягват посещенията на определени обществени места в градовете, които са предразположени към възможни струпвания на групи от лица от мъжки пол, (несподелящи всеобщата коленопреклонност към ‘културологичния феномен кери братшоу’), и особено акцентуваната й препоръка да ограничат визуалния достъп до онези форми и части на неустоимо хармоничните си организми, които катализират мощна хормонална реакция у средностатистическия гост от тропичния и субтропичния пояс.
една много известна и утвърдена анализаторка, пък, ощастливи публично читателите си, достигайки до дълбокомисленото научно заключението, че бежанците от северна африка и близкия изток били с много остарели и консервативни представи за ролята на жените в обществото. не по-малко шокиращо за нейните сънародници е и допускането й, че не било изключено този факт да има някаква връзка с религиозното им възпитание.
очакваме съответната реакция от страна на набедените в старомодност.
***
09.01.2015 г. 18:20 ч.
‘ще свършат ли меркел и германия черната работа на целия запад като цивилизоват и превъзпитат набързо новодошлите кандидати за европейско бъдеще и жизнен стандарт?’
този въпрос си задават вече някои анализатори след светкавичното развитие на ситуацията около масовия сексуален тормоз срещу германски гражданки в кьолн от 31.12.2015 г. днес официално стана ясно, че, на партийната среща на управляващия християндемократически съюз в майнц, са били обсъждани по-строги мерки, засягащи пребиваването на мигранти в страната.
симптомите за втвърдяване на вътрешната германска политика спрямо мигрантите от последните няколко дни, като че ли са в синхрон с обществените нагласи и очаквания, но за сега остават само добри пожелания.
по-любопитно ще бъде да се констатира какви ще бъдат реалните промени в навечерието на следващата нова година. по принцип, германците държат на репутацията си като акуратно и взискателно общество. не един и двама източноевропейци са имали възможността да се убедят лично в правотата на този стереотип, но дали този път същият аршин ще бъде приложен и към малко по-различен тип световъзприятие е наистина интересно да се разбере. докъде стига германската принципност и дали все още е толкова ефективна?
***
10.01.2016 г.
всъщност, ако някой започва да изпитва усещането, че, през последните месеци, противостоенето между исляма и западния свят навлиза в нов, качествено различен етап от развитието си, бързаме да споделим, че не е единственият с подобен поглед към ситуацията.
освен германският вътрешно политически живот, сериозен доставчик на аргументи, в полза на подобно съждение, е и американската кандидат-президентска кампания. благодарение на тези рутинни, на пръв поглед, социални процеси, вековното надбягване на двата фундаментални философски възгледа за смисъла на битието, методично и неумолимо се приближава към финалните си обиколки, и никак няма да е чудно, ако добрата стара постановка ‘количествените натрупвания водят до качествени изменения’ отнове влезе най-безцеремонно в сила.
какъв ще е резултатът този път, все още не може да се определи с категоричност, но един недвусмислено прогресивен изход като че ли не е невъзможен. така, щото на германските гражданки да не им се налага да се озъртат на всички страни докато чакат влака на гарата.
***
12.01.2016 г.
след днешния атентат в истанбул, при който сирийски есктремист се взриви нарочно в група немски туристи, сериалът ‘германия и ислямът’ започва застрашително да скъсява разстоянието към заглавието на една популярна германска художествена фикция, наречена ‘verbotene liebe’.
реакциите на дълбоко потресената обществеността във връзка с масовия сексуален тормоз в кьолн, също отказват да следват българската мъдрост: ‘всяко чудо, за три дни!’. (хм, какво ли са очаквали свъщност радикалните либерали от новодошлите? за три месеца да проговорят сносен немски и хайде по работните места!?).
броят на жалбите в полицията по този случай, към днешна дата достигна 650 !!! такъв рекорд, май и в българия не е поставян!? и не че до сега съвсем не ги е имало, но маршовете на националистически групи като че ли уверено започват да придобиват систематичен характер.
според последни социологически проучвания, доверието в управляващата партия на канцлерката меркел се топи като руса кифла в кожата на бентли, а отношението на домакините към мигрантите започва да се обръща като дърт котарак към печката.
ученическият преразказ на всички тези новини, преливащи на всеки половин час от коритото на световния информационен басейн, има за цел не да смая читателите, а да подготви почвата за едно неприятно предположение, което би могло да се прокрадне, легално или не, иззад плътните им редици – нали не е възможно една утвърдена демокрация, каквато е германия, за по-малко от година да се курдиса в противоположния край на политическия спектър?
от умерен либерализъм и здравословен консерватизъм към … национализъм!? резултатите от управлението на последния и до днес предизвикват стомашни спазми в уравновесените електорални единици, тъй като за тях не е тайна, че той с нищо не е по-различен или по-добър от тези на други кървави диктатури.
вниманието към развоя на бежанския епос в германия има и още едно много важно основание за нас, европейците. като един от основните движещи фактори за икономическото развитие на съюза, няма как ускорената събитийност около рейн да не се отрази и на ситуацията в другите членки, особено на онези, които все още не са се еманципирали достатъчно силно в икономическо отношение.
евентуално влошаване на икономическата ситуация в германия, или в някоя от другите по-големи икономики на съюза ще се отрази, меко казано, неблагоприятно и на начеващия от казичене до област силистра български икономически бум. deswegen – продължаваме да беобахтим все по-интересните сюжети в родината на хегел.
