четиридесет и четири (44) от членовете на управляващото парламентарно мнозинство, 41 от християндемократическия съюз (cdu) плюс трима от коалиционния партньор христиансоциалния съюз (csu) в германия са изготвили и подписали писменно обръщение от пет страници, в което призовават канцлерката меркел да ‘коригира политиката си към бежанците и мигрантите’, като до една седмица очаквали отговор, моля ви се!
на всичкото отгоре, според един от инициаторите, броят на действително подкрепящите исканията в обръщението бил още по-голям и възлизал на около 100! на заседанието, на което било прието обръщението, членове от ръководството на парламентарния коалиционен партньор на хдс, хсс дори предложили бежанците и мигрантите да бъдат връщани на немско-австрийската граница.
(не по-малко удивителна е и промяната на отношението към бежанците и в медиите, тъй като от известно време насам към съществителното ‘бежанци’ все по-често можем да видим долепено и едно ‘мигранти’).
в спешното обръщение отново се припомня и правилото от дъблинското споразумение, според което бежанците от граждански войни трябва да подават молби за убежище в първата страна от ес, чиито граници са преминали. разцепление сред управляващите? ето ви го! да видим до къде ще докарат нещата задължителните квоти за жени в публичния сектор!
впрочем, едва ли би могло да се намери разумен човек, който съвсем сериозно да допусне, че германия и целият ес биха могли да приемат бежанци и мигранти вечно и безкрайно. нали никой не си представя как милиони и милиони нови преселници абсолютно необезпокоявано влизат в ес, без това да се окаже в крайна сметка някакъв проблем.
колко мигранти, въщност, би могла да приеме германия без да се стигне до сериозни социални сътресения – 3, 5, 10, 20 милиона? какво всъщност очакват самата меркел и нейните поддръжници – че притокът ще секне, ей така, от самосебе си!?
или ако и е пределно ясно какво се случва защо й е да си причинява всичко това. да не би да изпълнява нечия поръчка? и сега постепенно се приближава моментът, в който ще бъде ‘употребена’ и похарчена’? ако има някой, който стои зад нейните решения, той може би си е дал сметка, че една и съща личност не може да управлява вечно и рано или късно слиза от политическата сцена. защо ли пък, казва си нашият човек, след като, така и така, повратният момент, в който меркел ще трябва, по една или друга причина, да се оттегли, приближава, да не вземе да ни свърши една услуга. ‘на’ или ‘за’ изпроводяк, както ви харесва.
такава услуга, която няма как да стане толкова лесно, ако трябва да я направи един чисто нов канцлер. няма да е зле да дойде малко нова и свежа работна ръка, ама така в по-големи размери, та да имаме достатъчно голям избор. пък и така цената на труда ще падне. щот те тес, новите, не са и скоро няма да станат много взискателни … и няма да вдигат стачка след стачка … пък и покрай тях от това, какво става в германия, ще се интересуват и роднините им в близкия изток и северна африка. даже ще са заинтересовани да се случват хубави неща, зер техните хора са там. значи ще увеличим и ще разширим влиянието си още повече … което е добре … та, такива ми ти работи.
***
20.01.2016 г.
изключително неблагоприятно се развива ситуацията с несекващия бежански и имигрантски поток към европа. само от началото на годината до днес на територията на гърция са се прехвърлили, естествено необезпокоявани от никого, 31 244 души, според данни на международната организация за миграцията.
очевидно е, че пред очите ни се разиграва най-лошият за ес сценарий на кризата в близкия изток. очевидно е също, че правителството на меркел, и тя самата, нито могат, нито искат, да променят съществено положението, което започва, освен на ново масово преселение на народите, да придобива облика и на безпрецедентно невъоръжено нашествие. гърция, в лицето на правителството й, също не може да направи съществени крачки към намаляване на притока. турция, въпреки обещанията, които даде не веднъж лично на меркел и различни еврокомисари, също не взима никакви мерки за органичаването му.
но ако за южните ни съседи бихме могли да намерим някакво смислено обяснение (в смисъл, че на тях им дреме за ес колкото на киро слепото за бюджета) то положението с някои от водещите европейски политици е доста, по туйнпийкски, загадъчно.
за да успеем, поне отчасти, да вникнем в дълбочината на проблема, ще трябва предварително да изясним една ‘малка подробност’: за повечето еврочиновници понятието ‘външни граници’ е толкова далечно, абстрактно и отвлечено, че те по-скоро биха запретнали ръкави за да изучат цялата висша математика ‘от кора до кора’, отколкото да преодолеят генетичната си непоносимост към всякакви обекти, съдържащи аргументите ‘външен’, ‘външно’, ‘външна’, ‘външни’ в полето на имената си.
вискозитетът на административния сироп, в който плуват висшите централни органи на управление в брюксел, е толкова висок, и толкова далеч надхвърля референтните граници на здравият зарум, че за някаква реална представа за ситуацията трудно би могло да става дума.
положението, по някакъв удивително абсурден начин започва да напомня на отдалечеността, откъснатостта и отказа на френското кралско семейство да приеме реалността точно в навечерието на великата френска революция от 1789-та. дано скоро не станем свидетели на нова, велика европейска революция, този път – ислямска.
тук веднага бързаме да направим уточнението, че използваме израза ‘здрав разум’, с пълното съзнание за опасността да бъдем ‘съсечени на място’ от безкомпромисните радикални либерали. те изключително аргументирано ще обяснят, как той моментално предизвиква неминуема асоциация със сродния му ‘здрави сили’.
по-глямата опастност, обаче, според скромното ни мнение, е факта, че волю или неволю меркел сякаш изпълнява пъкления план на някакви антидемократични сили да докарат на власт в ес крайно десни формации, които от своя страна да въведат ред и дисциплина и набързо да се разправят и с радикалните, и с умерените либерали.
лесно можем да си представим, освен всичко друго, и какъв, ‘безспорен авторитет’ имат европейските политици пред ердоган и подчинените му. то не беше и много трудно да се предвиди, че подобни изявени автократи едва ли са впечатлени особено от засиленото женско присъствие в евроинституциите. както не е много трудно да се досетим и какви точно мисли са минавали през главите и на ердоган, и на давудоглу, по време на сладките приказки с най-влиятелните жени на света в лицето на меркел и могерини.
дали са били много по-различни от тези на празничните джебчии и опипвачи на новогодишното парти в кьолн? но за подобни констатации като че ли вече е късно. можем единствено да се надяваме, че когато броят на мюсулманите в ес достигне определени нива, няма да ни се наложи да си слагаме отново едни специфични шапки на главите, каквито са носели дядовците ни преди около 150 години. а дано, ама ако продължава така …
