на 19.07.2014 г. юношеските ни футболни национали започват участието си на европейското първенство в унгария. техни съперници в групата са сърбия, германия и украйна.
очакваме с изключителен интерес представянето на младите ни надежди и, разбира се, поне една победа. но ако трябва да бъдем честни, би могло да се каже, че дори самото класиране за такъв висок форум е голям успех за българския футбол и за българския спорт като цяло. още повече, че класирането беше постигнато без да допуснем загуба.
като вземем предвид факта, че кривата на постиженията ни в колективните игри през последните 10 години не би могла да се опише като категорично възходяща, въпреки някои моментни проблясъци, важността на участието на това първенство не подлежи на съмнение. за наша радост съперниците ни в групата са най-силните на първенството, така че ако загубим, ще е поне от елитни европейски отбори. ако пък спечелим някой мач, ще имаме нови поводи за празнуване и победни шествия.
за нас допълнителен и особен интерес буди мача ни със сърбия. редовните читатели на блога знаят много добре, че не веднъж сме се изумявали на сръбските спортни успехи на всякакви шампионати и турнири. едва ли е необходимо да припомням двете последователни унизителните загуби на волейболистите ни в световната лига и то насред софия, след като сме брулили сърбите като редовни клиенти. поне до скоро във волейбола беше така. и тая пуста зала ‘арена армеец’! е, не можаха, и не можаха да я напълнят тая пуста зала! ни на волейбол, ни на баскетбол! софия била вече 2 000 000! нямало къде едно състезание да се проведе като хората! ами, е ви на! искахте зала, построиха ви! и какво? 5 – 6 хиляди души публика! може би трябваше да я построят в стара загора. макар населението на този изстрадал град да не е повече от 140 000 души, сигурен съм, че ако имаше 12 хилядна зала и там играеше независимо кой национален отбор, тя щеше да се пръска по шевовете, а отвън щяха да чакат още толкова. същото се отнася и за велико търново. ако някога някое българско правителство реши да строи нова спортна зала с места за 12 000 зрители, най-добре ще е да бъде построена именно в един от тези два града. ако там играем срещу сърбия никак няма да е лесно на нашите западни съседи.
за това пожелаваме на нашите футболни юноши кураж и дух за победа. бихме им простили всичко – и равен, и загуба. само едно нещо няма да им простим – бездушие и отчаяние. най-малкото заради това, че когато си на 19 г. да си бездушен е все едно да си мъртъв. деветнайсетгодишните могат и да сбъркат, но и грешките им трябва да са направени с желание. за да излязат с достойнство след мача: ‘каквото можахме, направихме! дадохме всичко от себе си!’ да облече националната фланелка, би трябвало да е мечтата на всеки млад футболист и той би трябвало да приеме покана за националния отбор почти със същото щастие, с което би приел и ключовете за ново bmw 17-та серия! та, така. напред към bm … победата!
