след като ристосков не посмя още в началото на мача да укроти брадварите от ‘черно море’, единствената неизвестна в този мач беше, колко точно играчи на домакините ще бъдат контузени и на кого каква контузия ще се падне. това беше целта на гостите, които усещайки, че не могат да противопоставят нищо стойностно на ‘ботев’, решиха да покажат ‘характер’. но когато липсват сериозни футболни аргументи, грубата игра е единствената възможност за противодействие. от началото на първенството ‘черно море’ е идеалното олицетворение на израза ‘сива посредственост’. пропуснатата от с. райков дузпа нагледно илюстрира защо въпросният вече не е играч на ‘левски’. варненци заслужават далеч по-добър отбор, но кога ще го получат едва ли някой би могъл да каже.
‘ботев’ започна бавно, мудно, като че ли се колебаеше да го играе ли този мач, да не го ли играе? слава богу, постепеннно, до средата на първото полувреме, вдигнаха оборотите и достигнаха почти до 50% от потенциала си. в 23-та минута съдията реши да убие темпото и даде почивка, след която ромарио технично отбеляза, завършвайки красива комбинация на съотборниците си. жалкото е, че до края на сблъсъка ‘канарчетата’ запяха почти като варненски гларуси, съвсем влошиха играта си и мача заприлича на ‘типичен за българското първенство’.
