23.08.2016 г.
пилзен, чехия
футбол, мъже
виктория (плз) – лудогорец 2 : 2 (2 : 4)
шампионска лига 4-ти предварителен кръг (плейоф, реванш)
***
след като за втори път елиминира не някой друг, а именно сръбския шампион, ‘лудогорец’ не прости и на чешкия.
единственият недостатък на крайния успех беше, че не бихме чехите и на техен терен. това щеше да е добър частичен реванш за унизителното поражение на националния ни отбор на ст. ‘летна’, в прага, през 2001 г., когато българският футбол записа най-срамната страница в историята си. тогава нашите славянски братя (!?) вдъхновено и от все сърце ни наблъскаха 6 душмански парцала, все едно кръвно обидени, че са им изпратили за противник най-измислените и нещастни футболисти на света.
тази вечер пилзенските пивовари бяха не по-малко надрусани с допинга на животинската си ненавист към нас, българите, и до последната секунда тичаха като изоглавени да ни обърнат, воглаве с озъбения си от безсилна злоба и изтощение капитан, но и това не помогна. да се надиграваш с бразилци на футбол е неблагодарна работа (дори когато играят за български отбор) и малцина могат да го постигнат. при това едва ли е възможно само чрез недвусмислено припомняне за успешно съхранените и предадени традиции от дълговечните професии на брадварите и дърварите из централноевропейските татри. но колко по-голяма ще да е чешката болка и обида знаейки, че са отстранени не просто от някакъв си там български отбор, а от такъв на един малък български град.
в цялостното историческо русло на (за дълбоко наше съжаление) сложните българо-чешки взаимоотношения, моментите, подходящи за определението ‘взаимно задоволство’ сякаш никак не са много и този мач едва ли би могъл да се причисли към тях, но в спорта уважението на противника се постига най-вече след като си му отвърнал достойно.
което в политически план като че ли не важи с пълна сила за самите чехи. те напоследък си избраха за президент твърде благосклонен към кагебистките танкове в прага от 1968-ма година господин, при това сякаш склонен и да им прости за смачкания порив към свободата. една част от чешките граждани може и да са склонни да простят на съветските апаратчици, но на българите никога няма да простят именно заради участието на наши войски в събитията през 68-ма. което в никакъв случай не е особен повод за гордост и от двете страни.
