за наша всенародна радост, и за велико сужаление на сърбите, българската шахматна школа доказа за пореден път неоспоримите си качества, далеч надхвърлящи скромните възможности на сръбския спортен гений, специално в тази засукана дисциплина. понастоящем в шахмата превъзхождаме сърбите почти толкова, колкото те ни превъзхождат във футбола до 20 години.
поредното доказателство за незаобиколимия български детерминизъм в съвременния хронотоп на древната игра дойде в четвъртък от норвегия, където най-добрият български шахматист за всички времена, веселин топалов, спечели силния и престижен турнир в ставангер.
още по-ясно става българското превъзходство в шаха, ако се вгледаме по-внимателно в световната ранглиста на fide за първите 100 най-добри играчи към юни 2015 г. : https://ratings.fide.com/top.phtml?list=men ).
от там става ясно, че българия има двама представители, топалов на 5-то място и иван чепаринов на 58-мо, докато сърбите имат само един представител – и. иванишевич, и то едва на 76-то! почти същото е положението и при жените – антоанета стефанова е 16-та, а сръбкинята наташа бойкович едва 68-ма! https://ratings.fide.com/top.phtml?list=women .
така че в шахмата сърбите ги слагаме в малкия си джоб!
да не говорим пък за онази паметна за българските гросмайстори 2005-та година, когато българия имаше едновременно петима (!!!) действащи световни шампиони по шахмат в различни категории:
1. световен шампион по шах при мъжете – веселин топалов
2. световен шампион по шах при жените – антоанета стефанова
3. световен шампион по шах при ветераните – любен спасов
4. световен шампион по шах за глухи – веселин георгиев
5. световен шампион по шахматна композиция – петко петков
когато сърбите успеят да постигнат подобен успех, някой да ни се обади!
не че от това по сръбските магазини ще се извият опашки от клиенти, чакащи да си закупят поредния компакт-диск с поредните и традиционни ‘100 български хита на сръбски’, но за онази тънка прослойка от обществото ни, която по някакво чудо не е откърмена още от люлката със сърбомански фанатизъм, остава мъждукащата надежда, че някой ден на белградската ‘мала маракана’ от хеликоптер, с религиозна тържественост и съпровождана под френетичните възгласи на 100 хилядна тълпа ще слезе идолът на цяла сърбия – българската супер яка поп-фолк (или още по-добре само ‘поп’) дива … всъщност, няма значение какво точно ще е името й. по-важното е такова наистина сензационно събитие да се случи и тъжната сценка с лепа брена на националния стадион ‘васил левски’ от септемри 1990-та да се повтори с обратен знак.
засега, обаче, ще ни се наложи да се задоволим с отделни успехи по спортните терени, а за българската културна еманципация от западната ни съседка ще почакаме още някое и друго столетие. дотогава – приятно слушане на … цеца и лепа!
