който го може, си го може … с риск да станем банални отново ще се върнем към старата ни вече теза, че южна българия умива лицето на футболното ни първенство, а тази вечер то получи и едно екстра обръсване с одеколонов бонус.
динамичен, открит, техничен, приятен за гледане мач най-вече и преди всичко от страна на ‘берое’.
любопитно ни е да видим в края на шампионата кой от трите отбора, които повишават нивото на формата си, ще бъде по-напред в класирането: ‘локо’ пд, ‘славия’ или ‘берое’. с най-голям шанс като че ли е ‘локо’ пд, но все пак да не прибързваме излишно.
най-много се набиваше на очи венцислав христов, който освен че вкара една дузпа, в 63-та мин. изтряска такъв удар към стража на нефтохимик, че с него спокойно би могъл да кандидатства за златната топка на ‘франс футбол’. отговорът на караманов, също се оказа на ниво, след като отправената заплаха за професионалната му репутация, изхвърча в ъглов удар.
отчитайки опасността бургаските фенове да ни погледнат леко недружелюбно, за ‘нефтохимик’ ще кажем само, че играчите му направиха от ‘берое’ отбор – герой. бихме могли да отидем още по-нататък в коментара си, задавайки въпроса: ‘срещу колко души точно трябва да играе нефтохимик за да навакса 2 гола изоставане?’ – но няма да го направим за да не затворим завинаги вратата на южното черноморие за скромната ни персона. пак по същата причина ще се въздържам и от обстойни коментари по отношение на ‘черноморец’. поне до онзи момент, когато от клуба не произлязат действия, подлежащи на някакви минимално положителни оценки.
