без гаранции

.

“Πάντα χωρεῖ … ”

***

както си течеше мирно и тихо животът във великобритания, ето че дойде денят за референдума. отдълго време се носеше мълвата за него и мнозина закоравели аполитици все се заканваха да отидат и да турят край на брюкселската деспотия на острова. и ето че желанието на всички ( на които им беше писнало от източноевропейска напоритост и амбиция ) се сбъдна и беше взето решение поданиците на нейно величество отново да си върнат контрола над съдбините на кралството, понеже по-голямата част от британската общественост хич не можела да трае, как брюкселски чиновник я кара да сади само прави краставици в бащините й градини. пък и прекалено много британски жълтици се харчели за костюми и рокли на брюкселските димуазели и мосюта из европейските шантани.

първите реакции бяха доста разнопосочни. мразещите ес се радваха и тържествуваха, а тези, които си правеха сметки свободно да си джиткат из континента, изпаднаха в притеснение. след 2 – 3 дни започнаха да се чуват лоши неща за пазарите и за някои индекси, а едни големи фирми временно спряха да продават имоти, защото цената им поспадна баеджа. по портите се позачуха и някои мрачни прогнози за икономиката.

британските политици, обаче, показаха изключително здрав разум и чувство за дълг. най-напред главният виновник за провеждането на референдума, без излишно протакане, си подаде оставката, а важни и отговорни фактори след това последваха примера му, и нещата като че ли отново си потекоха в старото русло.

дойде време и анализаторите да си кажат тежката дума относно причините за този ‘изненадващ’ резултат. най-различни мнения бяха убедително презентирани и повечето наистина бяха пълни с точни съображения. все пак, накрая се оформи някакво общо становище, че този път великобританците били сгафили. живеели с остарели представи за отдавна минало величие и не били осъзнавали съвсем точно реалното си положение в днешно време.

оказва се и още нещо, твърде интересно, дори малко невероятно. въпреки, значи, наличието на такива мощни центрове на знанието и мъдростта като кембридж, оксфорд и др., повечето обитатели на албиона не били много наясно какви са функциите и задачите на ес, дето толкова ги тормози, та се наложило няколко дни след като се изокали на референдума да потърсят помощ от ‘чичко google’, какво нещо е това ‘ес’, аджеба. ( ако британците, при цялата им цивилизованост и образованост, не са много наясно какво точно представлява ес и как и защо действа, какво остава за останалите народи в съюза, а и извън него, ненаслаждаващи се на привилегията да са какъвто и да било център на внимание от страна на световната общност? )

след като ентусиазмът от радостта на напускането започна леко да спада, новият премиер ( една истинска, великолепна лейди ) заяви, че, все пак, официален кетап за напускане на ес до края на тази година, няма да има. най-напред правителството щяло да обмисли, кой бил най-изгодният вариант за великобритания при започване на преговорите.

така че, макар и доста обширни маси от гражданите на острова да се бяха повлияли от популистката пропаганда на мнозина жадни кариеристи, политическият елит на нейно величество, както в повечето случаи, отново се оказа на висота.

но първоначалната изненада от резултата мина бързо и другото опасение, че непрекъснатият шум около величествени величия от още по-велики риалити шоу програми бил превръщал обществения живот и на острова в политически twercking, също се разсея като лондонска мъгла в юлско утро, и засега аксеологичната система на внуците на бялата и червената роза бе спасена от някакви фундаментални промени.

но това е засега.

а иначе – ‘panta rhei … ‘ както е казал хераклит ( угриженият старец на картинката по-горе ). или по нашему ‘всичко тече, всичко се променя.’ какво ще стане след като uk и воистина напусне ес не може да предскаже с точност дори редакцията на saznc.com. във всеки случай вече е ясно, че гаранции за продължителен и вечен просперитет няма. но никак няма да е лошо буренът и копривата, поникнали връз тучната морава на мъдростта в древните сентенции от време на време да бъдат поочиствани.

а. асенов