както си течеше мирно и тихо животът във великобритания, ето че дойде денят за референдума. от дълго време се носеше мълвата за него и мнозина закоравели аполитици все се заканваха да отидат и да турят край на брюкселската деспотия на острова. и ето че желанието на всички (на които им беше писнало от източноевропейска напоритост и амбиция) се сбъдна и беше взето решение поданиците на нейно величество отново да си върнат контрола над съдбините на кралството, понеже по-голямата част от британската общественост хич не можела да трае, как брюкселски чиновник я кара да сади само прави краставици в бащините й градини. пък и прекалено много британски жълтици се харчели за костюми и рокли на брюкселските димуазели и мосюта из европейските шантани.
първите реакции бяха доста разнопосочни. мразещите ес се радваха и тържествуваха, а тези, които си правеха сметки свободно да си джиткат из континента, изпаднаха в притеснение. след 2 – 3 дни започнаха да се чуват лоши неща за пазарите и за някои индекси, а едни големи фирми временно спряха да продават имоти, защото цената им поспадна баеджа. по портите се позачуха и някои мрачни прогнози за икономиката.
британските политици, обаче, показаха изключително здрав разум и чувство за дълг. най-напред главният виновник за провеждането на референдума, без излишно протакане, си подаде оставката, а важни и отговорни фактори след това последваха примера му, и нещата като че ли отново си потекоха в старото русло.
дойде време и анализаторите да си кажат тежката дума относно причините за този ‘изненадващ’ резултат. най-различни мнения бяха убедително презентирани и повечето наистина бяха пълни с точни съображения. все пак, накрая се оформи някакво общо становище, че този път великобританците били сгафили. живеели с остарели представи за отдавна минало величие и не били осъзнавали съвсем точно реалното си положение в днешно време.
оказва се и още нещо, твърде интересно, дори малко невероятно. въпреки, значи, наличието на такива мощни центрове на знанието и мъдростта като кембридж, оксфорд и др., повечето обитатели на албиона не били много наясно какви са функциите и задачите на ес, дето толкова ги тормози, та се наложило няколко дни след като се изокали на референдума да потърсят помощ от ‘чичко google’, какво нещо е това ‘ес’, аджеба. (ако британците, при цялата им цивилизованост и образованост, не са много наясно какво точно представлява ес и как и защо действа, какво остава за останалите народи в съюза, а и извън него, ненаслаждаващи се на привилегията да са какъвто и да било център на внимание от страна на световната общност?)
след като ентусиазмът от радостта на напускането започна леко да спада, новият премиер (една истинска, великолепна лейди) заяви, че, все пак, официален кетап за напускане на ес до края на тази година, няма да има. най-напред правителството щяло да обмисли, кой бил най-изгодният вариант за великобритания при започване на преговорите.
така че, макар и доста обширни маси от гражданите на острова да се бяха повлияли от популистката пропаганда на мнозина жадни кариеристи, политическият елит на нейно величество, както в повечето случаи, отново се оказа на висота.
но първоначалната изненада от резултата мина бързо и другото опасение, че непрекъснатият шум около величествени величия от още по-велики риалити шоу програми бил превръщал обществения живот и на острова в политически twercking, също се разсея като лондонска мъгла в юлско утро, и засега аксеологичната система на внуците на бялата и червената роза бе спасена от някакви фундаментални промени.
но това е засега.
а иначе – ‘panta rhei … ‘ както е казал хераклит (угриженият старец на картинката по-горе). или по нашему ‘всичко тече, всичко се променя.’ какво ще стане след като uk и воистина напусне ес не може да предскаже с точност дори редакцията на saznc.com. във всеки случай вече е ясно, че гаранции за продължителен и вечен просперитет няма. но никак няма да е лошо буренът и копривата, поникнали връз тучната морава на мъдростта в древните сентенции от време на време да бъдат поочиствани.
