‘колко още прогнози и предвиждания на любимия ни сайт трябва да станат реалност и неоспорима действителност за да се реши най-накрая прекалено алтруистичният и вироглав главен редактор да материализира божествената си пророческа дарба под формата на платен абонамент?’
заега тя, все пак, няма да започне така, а доста по-лирично и по-блогърски:
***
с един внезапно връхлетял септемврийски дъжд, като по поръчка от календарния цикъл, есента на бърза ръка поизрита благодатното лято от нашите ширини и най-нахално ни навлече дългите ръкави.
в същото време, освен зажаднялата земя, доста студен душ обля и попренаселената с приятели на кгб и компания българска национална телевизия.
избраният с конкурс обслужващ съветофилите у нас джурналистически персонал беше хвърлен в истински ужас от откровенията на новоизпечения народен представител на руския президент-слънце пьотър толстой.
на въпроса на абсолютно невинната и нищо неподозираща репортерка цветана кръстева, дали русия ще продължи да се отнася благосклонно към българия, правнукът на прочутия руски писател дава ‘сензационен’ и ‘смайващ’ по своята прямота отговор, чийто смисъл би могъл да се преведе като положително становище за продължаване на процеса на обединяване на всички ‘изконно свещени руски земи’, този път (за разнообразие) и чрез банално финансово изкупуване. задача дори била изпълнена в известна степен, понеже една значителна част от българското черноморие вече била изкупена от руски граждани, и следователно, можело едва ли не да бъде считана за руска.
вследствие на тази рядко срещана (дори и в кремълските политическите кръгове) откровенност, като с вълшебна пръчица безцеремонно бе повдигната тежката завеса на отдавна подозирани, но трудно доказуеми и грижливо прикривани мераци и тънки сметки за нови придобивки към (и без това отдавна отеснялата за широките души на бившите апаратчици) изначално недостатъчно обширната руска територия.
цунамито от патриотизъм и родолюбие, къде се разля по медии и форуми беше с такъви нечувани и невиждан размери, че националвият ни празник на независимостта изведнъж се напълни с неочаквано реално съдържание.
като на опашка за последни литри олио по старите цени през 90-те, един през друг да защитават отечеството се хвърлиха кой от кой по-утвърдени и издържали проверката на времето ‘приятели’ на русия, или по-точно на управляващите в центъра на москва. ако се съди по демонстративно емоционалните им реакции провокацията на толстой направи за националната ни сигурност много повече от който и да било европейски експерт или институт.
друг страничен ефект от приятелската депутатска ‘шегичка’, както се оказа впоследсвие (да, извини се човекът, усетил народностните нюанси в дефинициите на личностната характеристика ‘чувство за хумор’), беше и временното пресичане на лозунгите за излизане на българия от ес и присъединяването й към благоденстващото приднестровие, лазурна витрина на евразийския казармен рай.
ако се замисли само за момент човек какъв мощен положителен ефект върху обществено-политическия ни живот биха имали едни евентуални нови ‘шегички’ и по други животрептущи теми от родната действителност на талантливия руски общественик, направо му иде да извика:
‘продължавайте да се шегувате г-н толстой! умоляваме ви! ние, тук в българия, колкото и да се шегуваме, трудно успяваме да впечатлим някого с напразните ни усилия да намалим и с милиметър любовта на широките простонародни маси към vip-синоптички, миски, мискини и пр. продължавайте да се шегувате г-н толстой! за бога, продължавайте! вие сте единствената ни по-сериозна надежда!’
